5 мая 2011 г., 18:54

Зимна нощ

668 0 0

 

(На Цветан)

 

Още е малко сурова

тази зима. И не стигам до никъде.

Ще погълна в тихата вечер отрова

(на малки хапки) от твойто обикване.

 

Ще извикам за помощ –

запуши си отново ушите

Не ме гледай – ще бягам –

а ще ме спънат очите ти!

 

Ще мълча и ще бъда послушна,

ще те слушам в захлас – до оглушаване.

Ще ти бъда принцеса, от ръцете ти люшкана.

Този танц е последен – до пълно отдаване!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...