Зимна нощ
667
0
0
(На Цветан)
Още е малко сурова
тази зима. И не стигам до никъде.
Ще погълна в тихата вечер отрова
(на малки хапки) от твойто обикване.
Ще извикам за помощ –
запуши си отново ушите
Не ме гледай – ще бягам –
а ще ме спънат очите ти!
Ще мълча и ще бъда послушна,
ще те слушам в захлас – до оглушаване.
Ще ти бъда принцеса, от ръцете ти люшкана.
Този танц е последен – до пълно отдаване!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Николова Все права защищены
