Зимна нощ

(На Цветан)

Още е малко сурова

тази зима. И не стигам до никъде.

Ще погълна в тихата вечер отрова

(на малки хапки) от твойто обикване.

Ще извикам за помощ –

запуши си отново ушите

Не ме гледай – ще бягам –

а ще ме спънат очите ти!

Ще мълча и ще бъда послушна,

ще те слушам в захлас – до оглушаване.

Ще ти бъда принцеса, от ръцете ти люшкана.

Този танц е последен – до пълно отдаване!