5.05.2011 г., 18:54

Зимна нощ

665 0 0

 

(На Цветан)

 

Още е малко сурова

тази зима. И не стигам до никъде.

Ще погълна в тихата вечер отрова

(на малки хапки) от твойто обикване.

 

Ще извикам за помощ –

запуши си отново ушите

Не ме гледай – ще бягам –

а ще ме спънат очите ти!

 

Ще мълча и ще бъда послушна,

ще те слушам в захлас – до оглушаване.

Ще ти бъда принцеса, от ръцете ти люшкана.

Този танц е последен – до пълно отдаване!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...