26 янв. 2012 г., 18:44

Зимна приказка

3.9K 0 3

Отвън е студено и всичко  е бяло,

снегът  направил е грозното красиво.

С нежната си ласка гали по лицето

и с ледена обвивка поглъща телцето.

 

Красиво е и замечтано.

Деца играят, правят снежни топки,

пързалки  от пътечки,

снежни човечета с по две очета, носленце и усмивка.

 

Зимна приказка е през деня,

а нощем става вълшебна забава.

По неотъпкани места огрява уличната светлина,

превръща снега в скъпоценни камъчета

и сгрява всяка душа.

 

Студът на пръв поглед е мрачен, зъл и нежелан,

но погледнеш ли снежната завеса,

в сърцето ти изгрява звезден миг.

Приказка вълшебна с ветрец от блян

гали и пощипва всеки навън.

 

И сякаш всичко се изпарява и оставаш само ти и той.

Усмивката ти порозовява и отпиваш глътка...

                                                                                      свобода!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви за критиката, но аз нямам за цел да бъда единствена. Не съм писателка и честно някои термини са ми непознати. Аз само пиша - на момента, понякога се получава, друг път не..
    А публикувам тук, защото ми допада идеята да бъда сред добри и най-добрите, от които да се уча по някакъв начин.
  • И в "поезия", и в "проза" - все тая. Красива зимна картина, интелигентно описание, приятни сравнения. Само дето всичко - до последния детайл! - е безнадеждно познато не от десетки, а от стотици други стихове преди този. При това - наистина стихове, а не опуси с ненужно разкрепостена метрика. А щом е тъй - струва ли си да се описва по шаблона вече отдавна познатото? Никола Инджов /казвам го за втори път/ пише: "Поети много. Не можеш да си сам, но трябва да си единствен". Не искам да засегна никого, просто самооценката е изневерила на авторката. Съжалявам...
  • красиво описана зимна картина, НО... имам 2 забележки:
    1.) "и с ледена обвивка поглъща телцето" >>> чие телце? защо го поглъща? зловещо някак, не на място, недообмислено;
    2.) защо в "поезия"? текстът е сполучлива импресия и би бил съвсем на място в категория "проза".

    п.п. думите ми не целят да засегнат.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...