Зимна приказка
Вървяхме просто ей така,
заедно и за ръка.
Не се нуждаех нито от вода,
нито от храна.
Мисълта ми бе една.
Но изведнъж видяхме падаща звезда!
- Ти какво си пожела?!
Не ни трябваха думи,
влюбен беше умът ни!
Нямаше хора,
дори не чувствахме умора.
Но всичко беше топло, топло
от твоята усмивка.
Бяхме толкова щастливи,
че и улиците ни се сториха красиви.
Всичко беше там, до мен,
със мен...
Снегът ни трупаше,
ледът под нас красиво хрупаше.
Беше толкова студено и толкова топло...
Ти ядеше сняг, аз вървях сред тях,
между светещите снежинки,
леки като прерушинки.
Всички ни завиждаха,
сякаш само нас ни виждаха...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Все права защищены
