7 mar 2009, 12:33

Зимна приказка 

  Poesía » De amor
737 0 4

Вървяхме просто ей така,
заедно и за ръка.
Не се нуждаех нито от вода,
нито от храна.
Мисълта ми бе една.
Но изведнъж видяхме падаща звезда!
- Ти какво си пожела?!
Не ни трябваха думи,
влюбен беше умът ни!
Нямаше хора,
дори не чувствахме умора.
Но всичко беше топло, топло
от твоята усмивка.
Бяхме толкова щастливи,
че и улиците ни се сториха красиви.
Всичко беше там, до мен,
със мен...
Снегът ни трупаше,
ледът под нас красиво хрупаше.
Беше толкова студено и толкова топло...
Ти ядеше сняг, аз вървях сред тях,

между светещите снежинки,

леки като прерушинки.
Всички ни завиждаха,
сякаш само нас ни виждаха...

© Лили Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??