Mar 7, 2009, 12:33 PM

Зимна приказка

  Poetry » Love
937 0 4

Вървяхме просто ей така,
заедно и за ръка.
Не се нуждаех нито от вода,
нито от храна.
Мисълта ми бе една.
Но изведнъж видяхме падаща звезда!
- Ти какво си пожела?!
Не ни трябваха думи,
влюбен беше умът ни!
Нямаше хора,
дори не чувствахме умора.
Но всичко беше топло, топло
от твоята усмивка.
Бяхме толкова щастливи,
че и улиците ни се сториха красиви.
Всичко беше там, до мен,
със мен...
Снегът ни трупаше,
ледът под нас красиво хрупаше.
Беше толкова студено и толкова топло...
Ти ядеше сняг, аз вървях сред тях,

между светещите снежинки,

леки като прерушинки.
Всички ни завиждаха,
сякаш само нас ни виждаха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...