Mar 7, 2009, 12:33 PM

Зимна приказка

  Poetry » Love
930 0 4

Вървяхме просто ей така,
заедно и за ръка.
Не се нуждаех нито от вода,
нито от храна.
Мисълта ми бе една.
Но изведнъж видяхме падаща звезда!
- Ти какво си пожела?!
Не ни трябваха думи,
влюбен беше умът ни!
Нямаше хора,
дори не чувствахме умора.
Но всичко беше топло, топло
от твоята усмивка.
Бяхме толкова щастливи,
че и улиците ни се сториха красиви.
Всичко беше там, до мен,
със мен...
Снегът ни трупаше,
ледът под нас красиво хрупаше.
Беше толкова студено и толкова топло...
Ти ядеше сняг, аз вървях сред тях,

между светещите снежинки,

леки като прерушинки.
Всички ни завиждаха,
сякаш само нас ни виждаха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...