Зимна приказка
ЗИМНА ПРИКАЗКА
Бяла зимна и снежна картина -
като бяла болнична стая.
Стои пред мен лист бяла хартия,
а какво да пиша - не зная.
Минало славно вече отмина.
Животът-искрица догаря.
С щастието си аз се разминах.
Туй що е - ни топли, ни сгрява.
Нямам цел аз велика, далечна.
Нямам си цел аз и по-близка.
Историята човешка е вечна,
но аз съм частичка безлична.
Студено вън, студено сърцето.
Тръпки ледени ме побиват.
Бяла, снежна картина, додето
далеч, далеч погледът стига.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анка Келешева Все права защищены
