Зимна приказка
ЗИМНА ПРИКАЗКА
Бяла зимна и снежна картина -
като бяла болнична стая.
Стои пред мен лист бяла хартия,
а какво да пиша - не зная.
Минало славно вече отмина.
Животът-искрица догаря.
С щастието си аз се разминах.
Туй що е - ни топли, ни сгрява.
Нямам цел аз велика, далечна.
Нямам си цел аз и по-близка.
Историята човешка е вечна,
но аз съм частичка безлична.
Студено вън, студено сърцето.
Тръпки ледени ме побиват.
Бяла, снежна картина, додето
далеч, далеч погледът стига.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анка Келешева Всички права запазени
