ЗИМНА УЛИЦА...
Зимна улица.
Нощ. Лед и сняг.
Някои сенки на теб
гледат като на враг.
Аз разбирам защо
те се взират с толкова злоба.
Чувства на глад
и безизходица глуха
са като лоша прокоба,
жестоки окови за душата
и мисълта наша в главата.
Едва ли има
кой да ги съжали
и помогне на тях
в лошите дни.
Зимна улица.
Нощ. Черен сняг.
А аз после ще пиша пак,
ако мога и сметна защо,
без да се питам:
- Има ли за кого?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Тодоров Все права защищены
