Зимна улица.
Нощ. Лед и сняг.
Някои сенки на теб
гледат като на враг.
Аз разбирам защо
те се взират с толкова злоба.
Чувства на глад
и безизходица глуха
са като лоша прокоба,
жестоки окови за душата
и мисълта наша в главата.
Едва ли има
кой да ги съжали
и помогне на тях
в лошите дни.
Зимна улица.
Нощ. Черен сняг.
А аз после ще пиша пак,
ако мога и сметна защо,
без да се питам:
- Има ли за кого?
© Вили Тодоров All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
