Зимна улица.
Нощ. Лед и сняг.
Някои сенки на теб
гледат като на враг.
Аз разбирам защо
те се взират с толкова злоба.
Чувства на глад
и безизходица глуха
са като лоша прокоба,
жестоки окови за душата
и мисълта наша в главата.
Едва ли има
кой да ги съжали
и помогне на тях
в лошите дни.
Зимна улица.
Нощ. Черен сняг.
А аз после ще пиша пак,
ако мога и сметна защо,
без да се питам:
- Има ли за кого?
© Вили Тодоров All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
