ВТ (Вили Тодоров) ВТ (Вили Тодоров)
5 620
16 abr 2006, 0:40

ЗИМНА УЛИЦА...

  Poesía
680 0 1

 

 

Зимна улица.

Нощ. Лед и сняг.

Някои сенки на теб

гледат като на враг.

 

Аз разбирам защо

те се взират с толкова злоба.

Чувства на глад

и безизходица глуха

са като лоша прокоба,

жестоки окови за душата

и мисълта наша в главата.

Едва ли има

кой да ги съжали

и помогне на тях

в лошите дни.

 

Зимна улица.

Нощ. Черен сняг.

А аз после ще пиша пак,

ако мога и сметна защо,

без да се питам:

- Има ли за кого?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0