16 abr 2006, 0:40

ЗИМНА УЛИЦА...

  Poesía
685 0 1

 

 

Зимна улица.

Нощ. Лед и сняг.

Някои сенки на теб

гледат като на враг.

 

Аз разбирам защо

те се взират с толкова злоба.

Чувства на глад

и безизходица глуха

са като лоша прокоба,

жестоки окови за душата

и мисълта наша в главата.

Едва ли има

кой да ги съжали

и помогне на тях

в лошите дни.

 

Зимна улица.

Нощ. Черен сняг.

А аз после ще пиша пак,

ако мога и сметна защо,

без да се питам:

- Има ли за кого?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...