Мислиш ме, в тоя зимен ден
да те стопля искаш,
кръвта да забушува, да забърза,
сърцето пулс да ускори.
Потърси ме в мислите си нейде,
аз там съм винаги, както преди
и истинска съм, и фантазия съм,
само мисъл развихри.
Докосни ме, тръпки да полазят,
вземи, носи ме на ръце,
с поглед впит в мойто деколте,
на спалнята в твойта мисъл.
Да, топло е сърцето мое
и на тебе още може да даде,
и топлина, и съчките от чувства
буен огън то кладе.
Мисли ме бавно и бавно ме събличай,
така по-дълго време ще съм с теб,
студа в сърцето ти ще стопля,
с поглед мил - един...
© Гери Д Георгиева Все права защищены