Завеси спуснаха се днес от нежен сняг

дошла е зимата отново за да я приемем.

Внезапно закъсняла тука долетя,

да вземе къс от отреденото си време.

Светът във сняг потъна чисто бял,

с воали леки, нежно посребрени.

Да  изрисува бързо тя от своят дял,

в реалността на дните преброени.

Снежинките посипа миг след  миг,

блестящи, нежни като лист кокиче.

Лицето ми докосна в кратък щрих

със нежност от целувка на момиче.

И  зимата с вълшебният пейзаж

мечтите мои бързо размразяваше.

Копнежите ми в снежната си белота,

пробуди ги дълбоко позабравени.

Тя нарисува зимните си чудеса сега,

плени ме леко в белите си мрежи.

Прегърна ме за миг със ледена снага

и в сън погали ме в сребриста нежност.

А после мигом нейде отлетя далеч,

стопи се като сън килимът и от бяла вечност.

Но ще ме пари вечно спомен като удар с меч,

от неподправената нейна безметежност.