14 февр. 2010 г., 10:35

Зимно

652 0 2

Зимно

От спомен по тебе още се мая...
Ням гост пристигаш при мен по нощите...
Даряваш в съня ми късче от Рая...
А после блестиш със сребро по косите...

Птица свободна... От мене отлитна...
Само за сбогом помаха с крило...
От последните глътки някой залиташе...
Вятър засвири... На опело...

А в тъмнината снежинки летяха...
От душевни виелици вече омръзна ми...
Две капки роса в очите ми спряха
и тихо по бузите се търколиха премръзнали...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...