Feb 14, 2010, 10:35 AM

Зимно

  Poetry » Love
646 0 2

Зимно

От спомен по тебе още се мая...
Ням гост пристигаш при мен по нощите...
Даряваш в съня ми късче от Рая...
А после блестиш със сребро по косите...

Птица свободна... От мене отлитна...
Само за сбогом помаха с крило...
От последните глътки някой залиташе...
Вятър засвири... На опело...

А в тъмнината снежинки летяха...
От душевни виелици вече омръзна ми...
Две капки роса в очите ми спряха
и тихо по бузите се търколиха премръзнали...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...