14.02.2010 г., 10:35

Зимно

647 0 2

Зимно

От спомен по тебе още се мая...
Ням гост пристигаш при мен по нощите...
Даряваш в съня ми късче от Рая...
А после блестиш със сребро по косите...

Птица свободна... От мене отлитна...
Само за сбогом помаха с крило...
От последните глътки някой залиташе...
Вятър засвири... На опело...

А в тъмнината снежинки летяха...
От душевни виелици вече омръзна ми...
Две капки роса в очите ми спряха
и тихо по бузите се търколиха премръзнали...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....