27 авг. 2008 г., 22:59
Тръгваш за пореден път от мен,
откраднал и последното ми Имане!
Душата ми е опустял герен,
посреща само вълците - сред зима е...
Събирам мислите си - шепа съчки,
поддържат огъня ми уморен.
Надеждите изгарят - както пръчките
в огнището на падналия ден...
Но има топлина... И жива съм!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация