Падна бялото на двора,
сняг засипа есенни листа,
клоните увиснаха в умора,
изрисуваха стъклата на цветя.
Плачещи са снежните конфети,
капещи върху гореща длан
и попива бялото, в сърцето свети
с усещането за божествен план.
Мъничка снежинка пада
неповторима, в чиста красота,
с формите на нежно цвете.
Зимата рисува пролетта.
© Петя Данаилова Все права защищены