perov (Валдемар)
83

6 июн. 2014 г., 21:06

Зимно лято

Поэзия » Любовная

579 0 1

Млад бях, здрав като скала

и живях във знойно време,

но ме подмина ти -

като видение,

като сенчица незрима,

нейде по пътя за насам...

Тъй изтръпнал аз го минах...

Исках като други да летя,

но как лети се без крила...?

А сега... как безмълвно връхлетя

върху главата просребряла -

имам си една душа,

ти защо ми я прогаряш?

Казват, че вечно си красива,

но на лято в зима ми приличаш,

любов моя закъсняла,

ти, лято мое посред зима...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0