6 июн. 2014 г., 21:06

Зимно лято

576 0 1

 

 

Млад бях, здрав като скала

и живях във знойно време,

но ме подмина ти -

като видение,

като сенчица незрима,

нейде по пътя за насам...

Тъй изтръпнал аз го минах...

Исках  като други да летя,

но как лети се без крила...?

А сега... как безмълвно връхлетя

върху главата просребряла -

имам си една душа,

ти защо ми я прогаряш?

Казват, че вечно си красива,

но на лято в зима ми приличаш,

любов моя закъсняла,

ти, лято мое посред зима...!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валдемар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, имаме си една душа, която няма възраст...

    Поздрав, Валдемар!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...