perov (Валдемар)
83

6 июн. 2014 г., 21:06

Зимно лято

Поэзия » Любовная

581 0 1

Млад бях, здрав като скала

и живях във знойно време,

но ме подмина ти -

като видение,

като сенчица незрима,

нейде по пътя за насам...

Тъй изтръпнал аз го минах...

Исках като други да летя,

но как лети се без крила...?

А сега... как безмълвно връхлетя

върху главата просребряла -

имам си една душа,

ти защо ми я прогаряш?

Казват, че вечно си красива,

но на лято в зима ми приличаш,

любов моя закъсняла,

ти, лято мое посред зима...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬