6 июн. 2014 г., 21:06

Зимно лято

575 0 1

 

 

Млад бях, здрав като скала

и живях във знойно време,

но ме подмина ти -

като видение,

като сенчица незрима,

нейде по пътя за насам...

Тъй изтръпнал аз го минах...

Исках  като други да летя,

но как лети се без крила...?

А сега... как безмълвно връхлетя

върху главата просребряла -

имам си една душа,

ти защо ми я прогаряш?

Казват, че вечно си красива,

но на лято в зима ми приличаш,

любов моя закъсняла,

ти, лято мое посред зима...!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валдемар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, имаме си една душа, която няма възраст...

    Поздрав, Валдемар!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...