Зимно лято
Млад бях, здрав като скала
и живях във знойно време,
но ме подмина ти -
като видение,
като сенчица незрима,
нейде по пътя за насам...
Тъй изтръпнал аз го минах...
Исках като други да летя,
но как лети се без крила...?
А сега... как безмълвно връхлетя
върху главата просребряла -
имам си една душа,
ти защо ми я прогаряш?
Казват, че вечно си красива,
но на лято в зима ми приличаш,
любов моя закъсняла,
ти, лято мое посред зима...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валдемар Всички права запазени
