18 нояб. 2013 г., 18:23

Зимно настроение

476 0 2

О, зад прозореца,
навънка е студено.
Денят се влачи бавно
уморен.
И всичко е
 в олово потопено
и като мъка
 се просмуква в мен.

Във туй безвремие сме
 вече десет дена...
Как зъзни ме
от декемврийски студ.
Депресията ми
 е във душата уморена.
Мечтаеме
 за нечий топъл скут.

Край нас, наоколо
царува тъмнината
и злите духове
 са покрой нас...
По цял ден чакаме
 навъсени Обрата.
и Лятото
 и неговата власт!

Мен тази зимна тишина
 ме подлудява!
Не зная до кога
ще издържим?!
Не знам
косите ни от туй ли
 побеляват,
навярно малко
 и на туй дължим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мен тази зимна тишина
    ме подлудява!
    Споделям тези настроения и усещания!
    Много приятен за четене стих!
  • И мен ме хваща полярната депресия. Поздрав за този хубав стих!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...