Зимно настроение
О, зад прозореца,
навънка е студено.
Денят се влачи бавно
уморен.
И всичко е
в олово потопено
и като мъка
се просмуква в мен.
Във туй безвремие сме
вече десет дена...
Как зъзни ме
от декемврийски студ.
Депресията ми
е във душата уморена.
Мечтаеме
за нечий топъл скут.
Край нас, наоколо
царува тъмнината
и злите духове
са покрой нас...
По цял ден чакаме
навъсени Обрата.
и Лятото
и неговата власт!
Мен тази зимна тишина
ме подлудява!
Не зная до кога
ще издържим?!
Не знам
косите ни от туй ли
побеляват,
навярно малко
и на туй дължим!
© Христо Славов All rights reserved.
