23 нояб. 2019 г., 22:38

Зимноморско 

  Поэзия » Пейзажная, Другая
718 0 2

Дърветата, разперили ръце,
ми махат бавно, с клонки-пръсти.
А слънцето, немирно петънце,
промушва се през облаците гъсти.
Усещам гъделът солен
от палавата гонка на прибоя.
А вятърът мъглив, студен,
подсвирква ми иззад завоя.
И гларусите, викат, грачат,
Накацали по топлите комини.
Вървя си аз, денят е мрачен.
И тази зима ще отмине.

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря! Морето каза, че ще чака
  • Хареса ми!... Поздравления, Антоне и поздрави на морето от мен!
Предложения
: ??:??