15 сент. 2019 г., 18:40

Златен щрих

964 12 25

         

        В памет на Андрей Германов

 

Есента е мимолетна

хубавица в този час.

Багрите ѝ многоцветни

стелят още лятна страст.

 

Отмечтаното ще мине

в един чувствен натюрморт...

Белег от изящна линия

стихва в песенен акорд.

 

Има нещо неотменно

точно в него сега:

от усещане за бедност

сме богати на тъга.

 

И когато се опомним,

дълго ще живее в нас 

този всеотдаен спомен-

щрих от златен час.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Дочка!
  • Много стойностно поетично посвещение!
  • И аз ти благодаря,Марко за оценката и пожеланията!
    Приеми моите приятелски поздрави и пожелания за златна творческа есен!
  • Благодарим ти за удивителния жест, който си направил, Стойчо !
    Поздрави за прекрасната творбата !
  • Благодаря ви Гавраил, Пепи, Латинка-Златна и Албена за коментарите и поздравите!
    Животът поднася всекиму, както изпитания,така и хубави моменти и в нас остават спомените...Как ще ги оценим,е личен избор.
    Приемете моите приятелски поздрави и пожелания към всекиго от вас ,като творци на изкуството,отстоявали творческите си позиции!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...