15 sept 2019, 18:40

Златен щрих

967 12 25

         

        В памет на Андрей Германов

 

Есента е мимолетна

хубавица в този час.

Багрите ѝ многоцветни

стелят още лятна страст.

 

Отмечтаното ще мине

в един чувствен натюрморт...

Белег от изящна линия

стихва в песенен акорд.

 

Има нещо неотменно

точно в него сега:

от усещане за бедност

сме богати на тъга.

 

И когато се опомним,

дълго ще живее в нас 

този всеотдаен спомен-

щрих от златен час.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Дочка!
  • Много стойностно поетично посвещение!
  • И аз ти благодаря,Марко за оценката и пожеланията!
    Приеми моите приятелски поздрави и пожелания за златна творческа есен!
  • Благодарим ти за удивителния жест, който си направил, Стойчо !
    Поздрави за прекрасната творбата !
  • Благодаря ви Гавраил, Пепи, Латинка-Златна и Албена за коментарите и поздравите!
    Животът поднася всекиму, както изпитания,така и хубави моменти и в нас остават спомените...Как ще ги оценим,е личен избор.
    Приемете моите приятелски поздрави и пожелания към всекиго от вас ,като творци на изкуството,отстоявали творческите си позиции!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...