Златното бесило
Нежна смърт за всичките сълзи,
капещи от златното бесило,
течащи, и преливащи в реки,
мъката отмиващи от камъни,
обичайки се радостни и леки.
Събрали в себе си от лунния прашец,
въжето тягостно със обич са оплели.
Бродирали в бесилото вдовец,
горещи, устните от време избелели.
Преминали реките – брод,
Сълзите, капещи в бляскавата мъка,
сподавено остават да горчат...
Предали себе си на тежката разлъка.
Камъните от водата се изглаждат,
запазили по себе си солените следи.
С венецът лавров мечтите си обграждат,
поемат участта си, да не им тежи.
Бесилото ще Ви се стори обречена надежда,
полепнала по устните на златното въже.
Мерилото за жалост понякога подвежда.
Сълзата в мен с целувка ще тече.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Стойчев Все права защищены
