Нежна смърт за всичките сълзи,
капещи от златното бесило,
течащи, и преливащи в реки,
мъката отмиващи от камъни,
обичайки се радостни и леки.
Събрали в себе си от лунния прашец,
въжето тягостно със обич са оплели.
Бродирали в бесилото вдовец,
горещи, устните от време избелели.
Преминали реките – брод,
Сълзите, капещи в бляскавата мъка,
сподавено остават да горчат... ...