Злият човек няма умора. Той мрази целия свят.
Майка, баща, брат и сестра, всичките хора за него са враг. Душата му страда. От детство е болна. От завист голяма е станала долна. Самотен в нещастния си свят, сън не го хваща от злоба и яд. Страховете го гонят от съвестта му гузна. Страх го е да не го разберат. Защото знае че отгоре го чака съдът. Знае че има възмездие Боже. И това е неговият страх. И да се скрие от него не може. Идва ден в който ще изплати и той своя грях.
© Теодора Иванова Все права защищены