7 авг. 2008 г., 11:10

Злобата 

  Поэзия
1341 0 3

             Пълни са отново очите с тъга;

             яд ни е,че я няма любовта.

             Че другият по-добре от теб живее

              и с пълен глас любима песен пее.

 

              Присвиваш поглед с ехидната усмивка,

              показваш друга, по-добра обвивка.

              А в теб омразата бързичко нахлува

               и с пълна сила тя започва да бушува.

 

               Радваш на ужким,а в сърцето - злоба.

               Чудиш се каква е таз прокоба.

               Ти да страдаш, друг да е щастлив,

               защо от теб той е по-красив.

 

                Нещастие, липса на късмет, ще кажеш.

                 Защо се опитваш друга личност да покажеш?

                 Нима ний вече сами не се убихме?

                  Нима доброто у човека не открихме??

              

© Брияна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??