Злобата
Пълни са отново очите с тъга;
яд ни е,че я няма любовта.
Че другият по-добре от теб живее
и с пълен глас любима песен пее.
Присвиваш поглед с ехидната усмивка,
показваш друга, по-добра обвивка.
А в теб омразата бързичко нахлува
и с пълна сила тя започва да бушува.
Радваш на ужким,а в сърцето - злоба.
Чудиш се каква е таз прокоба.
Ти да страдаш, друг да е щастлив,
защо от теб той е по-красив.
Нещастие, липса на късмет, ще кажеш.
Защо се опитваш друга личност да покажеш?
Нима ний вече сами не се убихме?
Нима доброто у човека не открихме??
© Брияна All rights reserved.
