1 мая 2009 г., 14:17

Змей

545 0 0

Змей!
Змей, ви казвам, се задава.
Спуска се надолу по балкана.
Дръзка, неудържима хала.
Неустрашим...
 ... голям...
  ... с длани на титан.
С нокти - режещ вятър.
Люспи - облаци азурни.
С крила,
от пурпурна мъгла.
Гранит от ярост.
Напаст.
Свъсил вежди бурни.
Гигант...
... безмерен...
  ... великан...
С паст, надвиснала
над всичко живо.
Зийнал.
Дъха мъст.
Аждер.
Ненаситен,
мародер.
Прелита гордо
над върхари.
Сипей,
настръхнали чукари.
С глас от тътен.
Гръмотевичен и плътен.
Снове над ридове.
Кълне.
Сипе хули и обиди
и се смее.
Безнаказано се рее,
в тежкото небе.
Знам го ази де се крие,
нощно време сред андъци.
Де глава си морно вие.
В пещери дълбоки, тъмни.
Сред пущини и шубраци.
Дето никой никога не стъпва.
Ни човек, ни диви зверове.
Сред полета непристъпни.
С него искам да ме отведе.
Да господствам там.
Аз и син на ураган.
А в замяна,
аз душата си ще дам.
Тя, която вече се не трогва.
Ни от жлъчна горест.
Ни от тлеещи сълзи.
Ни от кончина човешка.
Ни от думи на врази.
Змей!
Змей, ви казвам, аз ще стана.
Чародей!
И щом вятър северен повей.
Ти сети се за балкана.
И за мене, дето веч ме няма.
А душата ми сред планини високи,
бързи ручеи, паланки
и гори дълбоки.
Още обитава и живей.





Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нехрист --------------- Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...