25 июл. 2007 г., 23:58

ЗМЕЙОВА НЕВЕСТА

1.1K 0 5
 

             ЗМЕЙОВА НЕВЕСТА

                                            "Мене ма, мамо, змей либи" - нар.песен

Змей горянин щял да дойде на хорото.

Казват, мен харесал, мене чакал до зори.

Ще го срещна насред двора под дървото,

китка от омайни билки да ми подари.


В дън горите Тилилейски най-накрая

на гърба си огнен ще ме отнесе за миг.

И по змейски ще ме люби, то се знае,

от опашката - та чак до раздвоения език!


Но дали по змейски няма да се скрие

в дупка, щом навън настане студ и мрак?

И ще се страхува ли, че може да забие

нож в гърба му първият показал се юнак?


Ще ме пуска ли със самодивите да пея

нощем по поляните на лунна светлина,

или с ревността му змейска трябва да живея,

сякаш съм дърво, а не от плът и кръв жена?!

25.07.07

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теменужка Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса,ейОт всичките ти стихове ме побиват тръпки,защото се откривам в тях-спомням си преживяни емоции.Сигурна съм,че това ми предстои-да чета за себе си
  • Ех, как ми допадат тези мотиви змейови! Целувам те, Теменушченце!
  • Поздравления и от мен, Нуше!
    Много хубав стих!
  • Страхотно, фолклор и индивидуалистичност .... красота ...
  • Поздравления.Много ми хареса...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...