25.07.2007 г., 23:58

ЗМЕЙОВА НЕВЕСТА

1.1K 0 5
 

             ЗМЕЙОВА НЕВЕСТА

                                            "Мене ма, мамо, змей либи" - нар.песен

Змей горянин щял да дойде на хорото.

Казват, мен харесал, мене чакал до зори.

Ще го срещна насред двора под дървото,

китка от омайни билки да ми подари.


В дън горите Тилилейски най-накрая

на гърба си огнен ще ме отнесе за миг.

И по змейски ще ме люби, то се знае,

от опашката - та чак до раздвоения език!


Но дали по змейски няма да се скрие

в дупка, щом навън настане студ и мрак?

И ще се страхува ли, че може да забие

нож в гърба му първият показал се юнак?


Ще ме пуска ли със самодивите да пея

нощем по поляните на лунна светлина,

или с ревността му змейска трябва да живея,

сякаш съм дърво, а не от плът и кръв жена?!

25.07.07

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса,ейОт всичките ти стихове ме побиват тръпки,защото се откривам в тях-спомням си преживяни емоции.Сигурна съм,че това ми предстои-да чета за себе си
  • Ех, как ми допадат тези мотиви змейови! Целувам те, Теменушченце!
  • Поздравления и от мен, Нуше!
    Много хубав стих!
  • Страхотно, фолклор и индивидуалистичност .... красота ...
  • Поздравления.Много ми хареса...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...