ЗМЕЙОВА НЕВЕСТА
ЗМЕЙОВА НЕВЕСТА
"Мене ма, мамо, змей либи" - нар.песенЗмей горянин щял да дойде на хорото.
Казват, мен харесал, мене чакал до зори.
Ще го срещна насред двора под дървото,
китка от омайни билки да ми подари.
В дън горите Тилилейски най-накрая
на гърба си огнен ще ме отнесе за миг.
И по змейски ще ме люби, то се знае,
от опашката - та чак до раздвоения език!
Но дали по змейски няма да се скрие
в дупка, щом навън настане студ и мрак?
И ще се страхува ли, че може да забие
нож в гърба му първият показал се юнак?
Ще ме пуска ли със самодивите да пея
нощем по поляните на лунна светлина,
или с ревността му змейска трябва да живея,
сякаш съм дърво, а не от плът и кръв жена?!
25.07.07
© Теменужка Маринова All rights reserved.
От всичките ти стихове ме побиват тръпки,защото се откривам в тях-спомням си преживяни емоции.Сигурна съм,че това ми предстои-да чета за себе си
