Знае...
ли
мила,
чаровна,
нежна,
добра,
как
идват
сълзите
при
мъжете
на честта.
Не.
Ела
и
виж!
Как
падат
нежно
дълго,
капка
по
капка
в
студения
ден,
когато
си
далеч
от
мен.
Падат
дълго
и
тъжно,
кажи
защо,
с
какво
нараних
сърцето
ти,
с
какво
обидих
нежноста
и
благородния
ти
дух.
Кажи
ми,
мила,
за
да
не
капят
тези
сълзи,
идващи
понякога
толкова
лесно
от
думи
неказани
и
самотни
дни.
Аз
помня
твоята
нежност,
целувката
гореща
в
хладната
нощ,
дадена
с
толкова
плам.
Защо
забрави
ги
само
за
миг.
Зли
феи,
орисници,
магьосници
ли
бяха
при
теб
или
приятелки
с
добър
съвет.
Защо
само
за
миг
ме
отхвърли.
Толкова
ли
бях
грозен,
подъл
и
тъп,
или
другият,
принцът
на
твойте
мечти,
е
по-чаровен,
мил
и
добър,
а
аз
завистлив
и
не добър.
Добре,
искам
да
погледна
в
очите
ти,
когато
в
тях
няма
укор
и
гняв.
Искам
да
чуя
твоята
дума.
Знам
каква
ще
е
тя,
но
помни,
аз
не
забравям
доброто,
дарено
ми
от
две
нежни
ръце
и
любящо
сърце,
от
ласките
дълги,
думите
красиви
и
добри.
Помни,
че
при
първия
повик
и
зов,
съм
готов
на
всичко,
ЛЮБОВ!!!!
© Петър Арсов Все права защищены
... иначе - Страхотно е !