Знаеш
Животът с камъни ме цели
Веднъж, големи, като канари
Друг път пък песъчинки леки
Ударят ли, изобщо не боли
Вървя напред през тази канонада
Понякога отстъпвам лекичко назад
Но тялото ми никога не пада
Въжета здрави сякаш го държат
Минават покрай мен различни хора
Бързащи, засилени напред
Други пък, превити от умора
Да се избавят чакат своя ред
Един ден мина ти любима
Забави крачка и до мен поспря
През нас вълшебството премина
Усмихна се, подаде ми ръка
Сега вървим по пътя двама
Един до друг, с изправени глави
Залитнеш ли, аз ще те хвана
И никой камък няма да боли
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Иванов Все права защищены
