Животът с камъни ме цели
Веднъж, големи, като канари
Друг път пък песъчинки леки
Ударят ли, изобщо не боли
Вървя напред през тази канонада
Понякога отстъпвам лекичко назад
Но тялото ми никога не пада
Въжета здрави сякаш го държат
Минават покрай мен различни хора
Бързащи, засилени напред
Други пък, превити от умора
Да се избавят чакат своя ред ...