Знаеш ли, че като въздух си ми нужна
Последна глътка, тъй жадувана, копняна,
без която в миг живота ще загубя,
защото в дробовете друго не остана.
Знаеш ли, че ти караш сърцето ми да бие.
И поддържаш неговия ежедневен ритъм,
че без теб само, то бързо ще изстине.
И така със него двама ще загинем.
Знаеш ли, че ти си моето небе обширно,
изпълнено единствено с мечти красиви.
Където загледан в тях, аз всеки ден,
неспирно себе си до теб откривам.
Знаеш ли, че ти си моята причина
всеки ден да съм щастлив и да се смея,
че точно ти си тази, без която
не мога, дори и миг сам да оцелея.
Знаеш ли, че за мене ти си всичко,
че моето начало си и моят край.
Че за тебе само дишам и се смея.
И със теб единствено съм цял.
© Христо Банов Все права защищены