Знаеш ли, че като въздух си ми нужна

Последна глътка, тъй жадувана, копняна,

без която в миг живота ще загубя,

защото в дробовете друго не остана.

Знаеш ли, че ти караш сърцето ми да бие.

И поддържаш неговия ежедневен ритъм,

че без теб само, то бързо ще изстине.

И така със него двама ще загинем.

Знаеш ли, че ти си моето небе обширно,

изпълнено единствено с мечти красиви.

Където загледан в тях, аз всеки ден,

неспирно себе си до теб откривам.

Знаеш ли, че ти си моята причина

всеки ден да съм щастлив и да се смея,

че точно ти си тази, без която

не мога, дори и миг сам да оцелея.

Знаеш ли, че за мене ти си всичко,

че моето начало си и моят край.

Че за тебе само дишам и се смея.

И със теб единствено съм цял.