30 дек. 2010 г., 13:22

Знак

922 0 1

Чакам онзи весел знак,

от който сърцето ми да затупти.

Ще изглежда - аз не зная как;

нито кой ще го изпрати и дори.

Може да е само поглед,

но такъв с истинска искра;

може истинска усмивка,

може думичка, сълза.

Може този знак да е морето,

може мъничка вълна;

невидим трепет във сърцето,

неотметнат косъм, песен,

по снега оставена следа.

Аз не зная кой е този знак,

но зная, че ще бъде пратен;

после пак, и пак, и пак;

любовта е знак нееднократен.

И ще чакам безкрайно дълго.

Колкото и трае любовта.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...