Чакам онзи весел знак,

от който сърцето ми да затупти.

Ще изглежда - аз не зная как;

нито кой ще го изпрати и дори.

Може да е само поглед,

но такъв с истинска искра;

може истинска усмивка,

може думичка, сълза.

Може този знак да е морето,

може мъничка вълна;

невидим трепет във сърцето,

неотметнат косъм, песен,

по снега оставена следа.

Аз не зная кой е този знак,

но зная, че ще бъде пратен;

после пак, и пак, и пак;

любовта е знак нееднократен.

И ще чакам безкрайно дълго.

Колкото и трае любовта.