Знак
Чакам онзи весел знак,
от който сърцето ми да затупти.
Ще изглежда - аз не зная как;
нито кой ще го изпрати и дори.
Може да е само поглед,
но такъв с истинска искра;
може истинска усмивка,
може думичка, сълза.
Може този знак да е морето,
може мъничка вълна;
невидим трепет във сърцето,
неотметнат косъм, песен,
по снега оставена следа.
Аз не зная кой е този знак,
но зная, че ще бъде пратен;
после пак, и пак, и пак;
любовта е знак нееднократен.
И ще чакам безкрайно дълго.
Колкото и трае любовта.
© Стоян Тодоров All rights reserved.
