Знам
С остригана гола главаи здрава мотика в ръката, копая в полето сама, така си калявам душата. В браздичката вечност посях, завих я със сребърна нишка, с любов и копнеж я полях, и тук ще поникне въздишка. |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Неземна Все права защищены
