nezemna (Неземна)
355 1168
Nov 21, 2015, 12:19 AM

Знам 

  Poetry » Love
392 0 8

 

С остригана гола глава
и здрава мотика в ръката,
копая в полето сама,
така си калявам душата.

В браздичката вечност посях,
завих я със сребърна нишка,
с любов и копнеж я полях,
и тук ще поникне въздишка.




© Неземна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Роси!!!
  • To, като ме видят що талант се е побрал у мен, като барна едни съчетания, ще се наложи ти да бродираш фъкан бод или фестон! Не моеш да смогнеш ти казвам! Реклаааама!
  • Вдъхновяваш, Майче!!!Сладурка си!!! Запази ми кърпичка задължително, че нищо не се знае! Още повече щом е везана, искам! Ще играя гимнастика с кърпички!!! Нива не ща
  • Майче, Майче как да не те обича човек??? Такова благородство и загриженост! Благодаря ти! Не ща нива вече


    Е, гимнастичка съм си...

    Цветелина барерина,
    изпълзя от нафталина,
    прегледа пощата и занемя,
    един молец и пишеше писма.

    Зачуди се защо на нея,
    та тя не беше даже фея,
    почеса се по голата глава,
    учудена, че нямаше коса.

    А, той молеца я ощави,
    и без косица я остави,
    а после купи и мотика,
    тютюн към нивата да тика.

    И ревна гологлавото Цветче,
    тютюн не иска да бере,
    защото иска да е гимнастичка,
    на Молчо най-добрата ученичка.

    Смили се Молчо над Цветчето,
    и махна и с усмивка фереджето,
    и купи и засукана поличка,
    защото е прилежна ученичка.

    И заживяха диви и щастливи,
    обичащи и милозливи,
    светът ги стопли със дъга,
    а те отдадоха си се на любовта!!!


    Рая, благодаря ти, миличка за хубавите думи!
  • Ехааа! Много земно звучи!
    Човек може да си мисли и за друга любов - към земята, към труда, но пък таз въздишка...Много метафора има в редовете и с малко много любов пося, Цвети
  • Благодаря ви, момичета!!!
  • Без да искам съм го квалифицирала в любовни!Неволна грешка! Винаги ме пдкрепяш Младене! Благодаря ти!
  • Елегантно двукуплетно стихотворение. Изненадващо парадоксален финал - да посееш вечност, а да поникне въздишка. Но тук не следва да се забравя, че истинската въздишка понякога крие в себе си вечността.
    Въпреки, че стихотворението е жанрово класифицирано като любовна лирика, аз мисля, че то принадлежи по смисъл към философските творби.
    Поздравявам те, Цвети! Написала си буквално сентенциално звучащ текст.
    6 от мен.
Random works
: ??:??