Знам
С остригана гола главаи здрава мотика в ръката, копая в полето сама, така си калявам душата. В браздичката вечност посях, завих я със сребърна нишка, с любов и копнеж я полях, и тук ще поникне въздишка. |
© Неземна All rights reserved.
С остригана гола главаи здрава мотика в ръката, копая в полето сама, така си калявам душата. В браздичката вечност посях, завих я със сребърна нишка, с любов и копнеж я полях, и тук ще поникне въздишка. |
© Неземна All rights reserved.








askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...