Знам
С остригана гола главаи здрава мотика в ръката, копая в полето сама, така си калявам душата. В браздичката вечност посях, завих я със сребърна нишка, с любов и копнеж я полях, и тук ще поникне въздишка. |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неземна Всички права запазени
