15 мар. 2020 г., 11:13
Знам с устни да лекувам любовта.
Тя нежно поглъща чувствата ми.
Вървя до теб прободи ръцете ми,
тялото ми и дущата ми спаси.
Ранена съм и чувствителна на думи.
Чакам с крехък зов да ме прегърнеш.
Само миг на хармония ще ни докосне,
ще ни плени с усмивка.
Утрото ни зове,
а аз те улавям в плен на крехкото и ценно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация