Mar 15, 2020, 11:13 AM

Знам

  Poetry » Love
1.2K 2 0

Знам с устни да лекувам любовта.

   Тя нежно поглъща чувствата ми.

Вървя до теб прободи ръцете ми,

тялото ми и дущата ми спаси.

 Ранена съм и чувствителна на думи.

   Чакам с крехък зов да ме прегърнеш.

 Само миг на хармония ще ни докосне,

ще ни плени с усмивка.

   Утрото ни зове,

а аз те улавям в плен на крехкото и ценно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...