15.03.2020 г., 11:13

Знам

1.2K 2 0

Знам с устни да лекувам любовта.

   Тя нежно поглъща чувствата ми.

Вървя до теб прободи ръцете ми,

тялото ми и дущата ми спаси.

 Ранена съм и чувствителна на думи.

   Чакам с крехък зов да ме прегърнеш.

 Само миг на хармония ще ни докосне,

ще ни плени с усмивка.

   Утрото ни зове,

а аз те улавям в плен на крехкото и ценно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...