Знамение - 2

Колко милостив си, Господи, към мене!

Даряваш ме щедро с препълнени шепи.

С обич странна – нищичко не очакваща, 

неизискваща, с такава обич ме възкреси.

Дари ме със сърце друго неподправено.

С  лице открито – мито с бистра съвест.

От душа ти благодаря, Господи, сбъдна

дълго бленуваната моя среща с Тебе.     

Низ болки е надвил, мъдър е и знае, 

че и над стрехи с обич пушат комини.

Случва се сърцата и зад четири стени  

ту като звезди, ту като слънца да греят.

Не раздра той с Его синьото на купола.

Не се помами с ласо да лови безкрая.

Душата моя не я заключи в клетка и

затова я има днес утехата ми топла.

Пожали дланите ми – те не  пресъхнаха.

Очите ми пожали – ручеи в тях бликнаха.  

Знае – днес от него пак нищо не очаквам.

Само имащият глад засища, утолява жажда.  

Самадхи